За часа по математика. И не само

Часовете по математика могат да бъдат странно потискащи, особено ако става дума за час по матаматика в стая, намираща се на два метра под земята. Атмосферата тук е сериозна и...математически настроена. На последния чин седя аз, и математиката е последното нещо, за което ми се мисли. Имам ли избор? Теоретически, имам- все пак това е кръжокът по "advanced math", и е свободноизбираем. Но не и когато вашите си мислят, че едва ли не трябва да ставаш велик с математика. Тогава "свободноизбираемата" математика си става съвсем задължителна и също толкова скучна. А и няма с кого да си говори човек- всички седят и блеят в една точка, поглеждайки към дъската от време на време-колкото да имат някакви записки. Навън е чудесен мрачен ден с привкус на есен, въпреки че сме в астрономическа пролет. Аз си представям запаления огън в някой заслон в планината, как седя до него, а дъждът равномерно барабани по последните огнени листа на черните дървета. И огънят става на триъгълник, а г-н Учителят пита за решението на задачата. Аз не знам какво е решението на неговата задача, но поне знам как да се оправя с моята. А до събота има още цели четири дена... А до края на часа остава цяла вечност.
В крайна сметка, вечността минава и ми остава само дългият и досаден процес, наречен "прибиране".
76- кофти. Е, поне дойде бързо. И дори намерих къде да седна- двойно кефти! Прозорецът е затворен, но дъждът пак успява да влезе и да ме намокри хубавичко. За това не знам дали е кефти или кофти, но пък беше вдъхновяващо, особено на моята все още пълна с теореми и аксиоми глава. Вътре в нея, нея започна да изпуща пара, и ето какво то сътвори.

Призракът

Капят капките в капчука
и окъпват железа.
Стене призракът на кръстопътя,
проклина своята съдба.

Сам, самотен, изоставен
буден той върви насън.
Недовършен подвиг славен
От Рая го държи навън.

Кой му прати тази участ?
Кой отряза белите крила?
Свети Петър се намръщи,
хвана той ключа в ръка.

Бог посочи с пръст героя,
вратата той затвори;
на изгнанник екна воя
из пусти коридори.

Недовършеното дело,
дадено му от Отца,
той ще трябва да завърши
някъде из вечността.

Дотогава нека гасне,
нека тъне в тъмнина...
Няка злото да изтласка,
да настане светлина.

Богът, справедлив и вечен,
вече ще се провали,
щом делата свои е възложил
на терзаните души.