За бездейсването

Явно освен часът по математика (който се появява и тук, но по съвсем обективни причини, не-свързани с ненавистта ми към математиката), има и други неща, които да ме накарат да пишa странни и глупави излияния. Но пък ако не бяха странни и глупави, вероятно щяха да са скучни, та е по-добре, че все пак си ги пиша=)

Наш жаргон

Висим си спокойно,
да не повярва човек.
Сред зелени полянки
си свирим на пек.

Птичките греят,
бучат си косачките.
Небето пее и
пръскат пръскачките.

Висим си спокойно
Под синьото слънце.
И кефим се двойно,
говорейки дрънци.

Нищо не разваля
таз наша идилия;
мечтата се повтаря,
мисля за Кастилия.

Звънва с звън звънецът,
за кой ли той звъни?
С писък, в матаматиката
потъваме в бездни...