Това ме попитаха преди няколко дена, и да си кажа честно- не знам.
Всъщност, последното се отнася само до физическите неща. Аз нямам любимо място, нямам и любима позиция, на която да се виждам в близко или далечно бъдеще. Не обичам да мисля за това. Знам, че трябва, но не искам.
Имам време, знам; но някои други са по прави от мен:
You are young and life is long and there is time to kill today
And then one day you find ten years have got behind you
No one told you when to run, you missed the starting gun
Най-хубавото ми място е вътре в главата ми. Вярно е, че всеки вижда света различно, защото в неговата глава, светът е запечатан по един единствен, непо(д)правим начин. Това не означава, че моята "запечатана" версия на света е особено приветлива, или че целият свят е моето място. Аз дори не знам дали имам едно микроскопично местенце в него, камо ли пък той да ми е макроскопичното местище. И ето пак Времето ми се стоварва на главата, дори не си прави труда да ме удари с насапунисан тиган, за да се събудя. Защото времето минава. И то няма да ме събуди- ако аз не мога да си помогна, защо и то да се мъчи. И така, 10 години по късно, аз съм на същото случайно и чуждо парче земя, гледам лентяйски облаците и още не мога да реша накъде да тръгна.
Пуйките са най-глупавите птици. Защо ли? Когато завали, и пуйка се намира в средата на двора, тя продължава да стои под дъжда. Защото и тя не може да реши накъде да отиде. И четирите подслона са на еднакво разстояние и са еднакво сухи, а тя ги гледа, примижва веднъж, два пъти, и продължава да се чуди. Дъждът спира, а тя все още е там. Мокра.
And you run and you run to catch up with the sun, but its sinking
And racing around to come up behind you again
The sun is the same in the relative way, but youre older
Shorter of breath and one day closer to death
Every year is getting shorter, never seem to find the time...
В един момент и аз се усещам, че ме е валяло 10 години и решавам да тръгна в първата посока, която ми се изпречи. И започвам от нищото, борейки се с тези, които все пак имат поне и малко нещо. Защото в борбата за местенце, всички са хванати за гърлата и по някое време започваш да се чудиш: Не ми ли беше по-добре на полянката, където лежах на земята, валеше ме и гледах облаците? И се питаш за какво се борят всички, струва ли си да си имаш местенце, и защо приятелите ти от полянките са те захапали за глезена, и ти за техните...
Да се върнем при пуйката. Тя седя на дъжда, намокри се и сега е вероятно да настине. Но какво се случваше в подслоните, докато пуйката седеше сама под дъжда? Там се бяха събрали всички останали птици от двора. А мястото беше малко, и нямаше как да побере всички. За няколко кратkи секунди, правилата на джунглата заклеймиха своето господство, и борбата започна. И трая, докато траеше дъждът. Когато слънцето излезе иззад облаците, от курниците наизлязоха множество разпердушинени и разкървавени пилци. В средата им стоеше една мокра пуйка.
Какъв е изводът? Че никой не умира девствен? Че каквото и да правиш, или ще настинеш, или ще те разпердушинят?
Колкото и да обичам дъжда, този път искам да ме разпердушинят. Всеки има нужда от това, понякога- изгражда характер, както би казала няоя английска възпитателка от по-миналия век. Докато висенето по чужди местенца единствено ни прави по-големи червеи. А и кой знае кога истинският собственик ще ни изгони или пък дали чуждото място ни е удобно?
Хората се хапят, гонят слънцето, за да има къде да отидат, когато се уморят и годините се скъсят.
След няколко години, закъде ще гоня слънцето? Каква ще е мечтата? Не знам.
Но се хванах, че знам друго: Каквато и да е мечтата, гони я. За да не се събудиш накрая на живота си. За да живееш. Малко кръв и няколко псувни не са навредили никому- напротив- без тях нямаше да ни е интересно, и Мястото нямаше да е толкова красиво.
И понеже днес бях на творческа вълна, ето една мечта, изопана право от третия (или четвърти- обърках ги вече) свят в главата ми. Напоследък много ми липсва есента... Аз си знам защо, а сега ме мързи да обяснявам- 1 и половина сутринта е. Ето и рисунката; кръстих я "Есенен сън".
Няма коментари:
Публикуване на коментар